FIRE WALK WITH AZZURRI

В съботният топъл ден в бикоборска среща се изправиха един срещу друг Ред Файр и Адзурите или по точно казано матадор срещу тореадор.  И тъй като матадорът убива бика, а тореадора само го дразни, „червените огньове”  прободоха  ритуално„небесносините” с 11 на 3.  Адзурите почнаха и завършиха мача в минорно темпо по подобие на изморени негри по плантация за памук и получиха сакрален знак  с три гола до 9-та минута, като авторът им беше един и същ- Любомир Любомиров с номер 9, който  въудушевен и не вярващ направи кълбо на терена. В този момент прилично впечатление правеше Андрей Спасов, като бързите му пробиви се спираха само с влизания които и сляп съдия би отразил, защото звуците от бикоборщината ясно кънтяха наоколо. Двата отбора действаха по проста и елементарна схема-  получилият трети пас да е на земята.  Пробивът в схемата дойде само за Адзурите, защото докато вдигаха противника във въздуха, получаваха и голове. При 6 на 0, адзурите все пак решиха да покажат, че и тореадора може да размахва наметало и върнаха три безответни гола, чрез Дани Йосифов на два пъти и Борислав Петров, но това им беше предела. Второто полувреме начинът на игра не се промени, само играчите се изнервиха и при поредното подсичане от страна на  „небесносиният” Тони Метларов, двата отбора се вкопчиха люто  в игра на спомени. Кой, кога и как ритнал противника- коя минута, как го намерил, кой сезон, но до по- сериозни сблъсъци не се стигна и мача продължи така до последната минута, когато за да придобие коридата абсолютен блясък, Божката Барбанаков от Адзурите се сдърпа с Андрей Спасов, и съдията Вальо Колев по соломоновски им даде почивка за следващият мач с червени картони.  За статистиката е любопитно  да се отбележи, че Любомир Любомиров завърши с 5 гола, пред одобрителния поглед на брат си Боян Владимиров от Ла Фурия.